НАМЀРВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. Книж. Възнамерявам; намерявам. Те, евреите, каза, се намерваха да си строят синагога, нова, дето да замести старата, че бе овехтяла съвсем. Вл. Свинтила, СЗЗ, 382. Анани много се почуди, че не са поканили Захарий [Зограф], и така се разгневи, че отпърво се намерваше да им върне писмото като непристойно за самоковската слава, която бе Захарий. Вл. СВинтила, СЗЗ, 408.
— От рус. намереваться.